Първият хидроенергиен комплекс, построен в средата на миналия век, е Баташкият водносилов път. Чрез него са акумулирани и се оползотворяват водите на реките Доспат, Девинска, Чепинска и Стара река. Неговото изграждане започва през 1953 г. и в основната си част е завършен през 1963г. Водите нот горните поречия на Катранджидере ( приток на Девинска река ) и Карадгадере ( приток на река Доспат ) се събират в яз. " Широка поляна " и чрез 4,5 км водовод се привеждат в чз. " Голям Беглик "( бивш " Васил Коларов " ). Оттам , допълнени с водите на яз. " Беглика ", яз. " Тошков чарк " и събирателните водоводи Гашня, Бяла и Черна през тунел достигат изградената на 170 м дълбочина под земята ВЕЦ " Батак "и заедно с водите на събирателния водовод Нова махала се вливат в яз. " Батак " Допълнителните води на този язовир от събирателните водоводи Бистрица и Равногор се отправят по тунел към изградената на 220 м под земята ВЕЦ " Пещера ", след което пак по тунел достигат турбините на ВЕЦ " Алеко ", откъдето се отправят по канали за напояването на 450 хиляди декара плодородна земя в Пазарджишко- Пловдивското поле. Средногодишно този комплекс осигурява на България 800 млн. квч електроенергия.
Баташкият водносилов път се простира върху 3 600 кв. км площ , а тунелите , които свързват отделните язовири - 78 км. За обслужването на тази гигантски хидроенергиен обект са прокарани 90 км служебни пътиша , 170 км далекопроводи и 115 км телефонни линии. Около водните басейни възникнаха първокласни високопланински курортни комплекси.