BATAK-muzey

ДЪСКОРЕЗНИЦИ - /ЧАРКОВЕ/

Предполага се, че Батак е било малко планинско селище създадено през XVIв. . Главното препитание на населението било свързано с гората. Дърводелството от своя страна наложило поява на дъскорезници. В началото на ХІХ в. в землището на Батак по многобройните реки работили повече от 200 чарка за бичене на дъски.
Редица исторически документи говорят за горския поминък на батачани.
За големи брой бичкиджийници в района на Батак и за тяхното разположение по реките, притоци на Стара река и р. Въча, споменава поп Константин още в 1818 год. Той пише: „Тук има много бичкиджийници които се режат дъски…в Сара-яр – 12, в Крива река – 4, Беглика – 8, в Селище – 23, Съйсуза – 12, Карлъка – има се предвид Карлъшката река – 14 и т. н.” Тук се споменават част от реките, по които са построени дъскорезници и бяха запазени до наше време.

Дъскорезницa

По време на работа

И сега в района на Батак има много местности, които носят наименованията на старите фамилни чаркове, като м. Тошков чарк, м. Томовия чарк, м. Власевия чарк, м. Циговия чарк и др. Архитект К. Бойчев е направил скица на Циговия чарк, по пътя между Батак и Ракитово, поместена в книгата на арх. Георги Стойчев „Батак и неговото архитектурно наследство.” Думата „чарк” има турско-персийски произход и в буквален смисъл означава колело, механизъм. Района на Родопите водните дъскорезници се наричат чаркове.За чарковете в района на Батак най-широко приложение намират т. нар. горно биещи водни колелета. Долният край на буката (корубата), където водата се доближава до водното колело, се стеснява пирамидно-образно. От височината на водния стълб и налягането се получава бързо течение, което дава силно въртеливо движение на задното колело от 30 до 120 оборота в минута.

Дъскорезница Цигов чарк
картина с масло-П.Петров

Чарковете край Батак представляваха особена групова собственост. Един чарк беше притежание на 6-7 горски работници. Без да имат избрано ръководство или писан устав, чарковете се управляваха по определена, заварена традиция и работеха ритмично, непрекъснато денем и нощем.Всеки изработваше такива дъски по дължина, широчина и дебелина, съобразно възможности на трупите и устното договаряне със своя купувач (търговец).
Автоматично е устройството за подаване трупа към триона, както и устройството за опиране движението на водното колело, за да се даде възможност на работниците да приготвят трупа за ново зарязване, имат прости и съвършени устройства. В това се състои откритието на нашите стари майстори на чарковете – да намират прости, но съвършени в практиката решения.
Трупите се прикрепват към подвижната кола посредством железни скоби. При по-мощните чаркове съществуваше практика за поставяне по два трупа един върху друг за нарязване на дъски.Остренето и развеждането на триона (бичкията) се извършва периодически от най-опитните работници.През зимните месеци по-голяма част от чарковете не работят поради замръзването на реките.Една водна бичкиджийница избичва от 2 до 6 м3 обли материали. Като се има предвид, че в района на Батак е имало около 250 чаркове, на които се работили около 3000 работника, следва, че годишното производство на фасонирани материали в района на Батак е достигало на около 300 000 м3, колкото е годишното производство на 30 съвременни бързоходни гатери. Сп. „Родопи” Георги Коларов

Схема на действие на дъскорезницата /чарк/

Charkove (Lumber-Mills)

It is assumed that Batak was founded as a small mountain village in the 16th century. The main form of subsistence for the local population was found in the forest. Woodworking became prevalent with the introduction of lumber-mills. At the beginning of the 19th century, Batak, which is endowed with many suitable rivers, had over 200 lumber-mills manufacturing wooden boards.

Historical documents talk of the forest industry in Batak. The majority of lumber-mills were situated on the rivers of the area, particularly the Old river and the “Vucha” river. In the year 1818, the priest Constantine, writing of the area, recorded that “here there are many mills cutting boards, along the ‘Kriva’ river – 4, ‘Beglika’ – 8, in the town – 23, along the ‘Karluska’ river – 14.” This is just a sampling of the rivers, along which at the time were mills.

Now in Batak there are many places that carry the name of these old lumber-mills, such as “Toshkov Chark,” “Vlaseviya Chark,” “Tsigov Chark,” and others. The architect K. Boichev has drawn up plans of the “Tsigov Chark” area, along the road between Batak and Rakitovo, recorded in the book of architect Georgi Stoichev, “Batak and its Architectural Legacy.” The word “Chark,” is of Turkish/Persian origin and refers to a wheeled mechanism. In the Rodopi region, lumber mills are generally referred to as “charks.”

Lumber-mills in Batak were for the most part powered by water wheels. The lower end of the water channel, where the water entered the water wheel, was a pyramid shaped funnel. From the height of the water and therefore the large amount of available energy, the wheels were able to spin at a fast rate, from 30 to 120 revolutions per minute.

The lumber-mills in Batak represented a particular form of ownership. Each lumber-mill was owned by 6-7 forest workers. The mills lacked a designated leader or written rules of management, they were run through traditional agreements, everyone working equally, with the mill running day and night.

Each mill cut its boards by the length, width, and thickness that the original trees allowed and by the specifications of the purchaser.

An automatic system was created to feed the trees into the saw blades, similar to the automatic feeding of water into the water wheel, in order to make the running of the mill more efficient.

The tree was attached to the movable wheel by way of an iron grip. With the help of the workers, two trees could be placed one on top of the other, to be run through the blade at the same time.

Replacement and sharpening of the blades was done periodically by the most-skilled of the workers.

Through the winter months, most of the lumber-mills didn’t work because the rivers that they relied on for power were frozen.

One water powered mill could saw from 2 to 6 m3 of wood. When conditions allowed, there were 250 lumber-mills operating in Batak, employing over 3000 people, producing about 300,000 m3 of material in a given year, as much as 30 modern lumber facilities.

Magazine “Rodopi” Georgi Kolarov