Коларството в Батак

Това е стар занаят, обособил се като отделен в страната вследствие развитието на транспорта/Коев 1983:125/.

Колата, изработвана от местните майстори колари , била основното средство за превоз и в Батак, където е и силно развито кираджийството. Много са семействата , които се препитавали, возейки дъски и дървен материал навсякъде из страната.Това особено важи за периода преди Априлското въстание, когато се заражда и развива занаята. Имайки предвид тези факти можем да заключим,че коларството се развива успоредно и за нуждите както на кираджийството преди и след Априлското въстание, така и на дърводобива в района .

Не по- малко доказателство за нуждите от коли  са и данните за наличието на около 2000 вола  впрегатен добитък между двете световни войни. 

Както при изработката на каци , така и тук, първата и най- важна стъпка е изборът на нужния , качествен дървен материал. Тук добиваната и обработвана дървесина е няколко вида за различните части на колата , за да бъде тя здрава и по- дълго ползвана. За изработката на повечето от елементите на колата се използва иглолистният дървесен вид смърч или ела, орех или бряст за главината на колелото, дрян за жиглите.

Колата в Батак до края на ХІХ и нач. на ХХв. е изцяло дървена.След навлизането на конската теглителна сила в Батак, макар и незначително тя променя устройството си и материалите , от които е изработена като  доста от елементите и вече са изработени от метал.  До началото на ХХ в. в Батак преобладават и са използвани волските коли. Конските, които тук са наричани от населението талиги или каруци, са единици и в този период  са рядко предпочитани. 

Материалът за изработката на колата или талигата задължително трябва да бъде сух , затова той се добива много преди употребата му.  Майсторите предпочитат материалът да е сякан на кратя/последна четвърт на луната/, за да не го ядат дървесни вредители. Дървото , което се използва за направата на опашки , се сече  рано на пролет , за да е по- лесно беленето на кората му .Преди същинската работа по колата , майсторът прави подготовката на отделните елементи до положение готово за сглобяването им в едно цяло. Някои от майсторите колари , изработват предварително по няколко броя от отделните елементи , така  че винаги имат готовност при поръчка да сглобят поне 2-3 коли. Петър Тенчев е дългогодишен майстор- колар , който се занимава  с направата на конски талиги и  предпочита именно този начин на работа .Твърди , че така частите на талигата са идеално изсъхнали и работата е по- лесна , а талигата става  по- качествена.

Колата има следните съставни части: предна и задна ходова част , които баташките майстори наричат преднище и заднище. Преднището включва ос , наречен тук дингил-изработен от бук; среден стол или т. нар боаджик и горен стол –изработени от смърч или ела; клими-от смърч; ръкав на колелото,.чучурук-при възможност от бук ; утреш ; вретено, теглила- при възможност изработвани от бук 

Задната част, наречена тук заднище, включва лесици, наречени тук леси , чиято изработка може да е и от иглолистен материал;стърчишка или опашка, пак от иглолистен материал;

Съставна част на колата е и дъсченият под – дюшеме , който при нужда се слага или маха; ритли или наречените тук ръжнила,които също са подвижни.Четирите колела са изработени от  различни материали-главината се изработва от орех , а  спиците така наречените перальки-от акация.Хомотът или т. нар. тук омот се изработва от дъб или бук за по- голяма здравина , а жеглите от дрян или акация/Инф.Кормушев,А Кормушев,Г./.

Напредването на технологиите оказва влияние и върху дейността на майсторите колари. Трябва да уточня , че използвания инструментариум от майстора-колар е един и същ както при направата на конска, така и на волска каруца , с тази разлика , че при конската коларят търси и помощта на железар  за изработката на металните елементи. 

Днес обаче производството на волски коли в Батак е отдавна  отмрял занаят. Майсторите колари като Ангел Кормушев  например , занимавали се някога с изработката на волски коли, сега изработват конски – все още търсени в Батак.Трябва да поясня , че производството на конски каруци, т нар. тук талиги,  като размери на основните части и технология на производство до голяма степен се припокрива с производството на волски.Разликите като цяло са незначителни, а отделните детайли на волската се използват и при  производство на конска. 

За направата на кола баташките майстори  и днес си служат с част от  инструментите, използвани преди десетилетия, но  друга част от тях са заменени със съвременни машини, улесняващи дейността им и повишаващи производителността им.. Все още се използва обирачката-руканья за белене на дървесните стебла за направата на опашката и лесите, които заради овалната си форма позволяват най- лесна обработка с този инструмент;трионът, който винаги е под ръка и в помощ на коларите, заради лесната си преносимост, е използван за корекции на дължините.За сметка на това пък някогашният струг за направата на главините на колелата е изчезнал направо от употреба , защото талигите  използват вместо старите дървени колела  автомобилни гуми, а свределът  е изместен от пробивни машини.

И до днес майсторите колари спазват някогашните основни  размери на волската кола/Скица №1 и 2/ , използвана до неотдавна ,при направата на все още търсената конска.

 

 

Основна част на преднището на колата са теглилата/№15/.Те са дебели 8 см. и дълги 3 м.,като едното теглило винаги е по- дълго с няколко сантиметра от другото и се захваща над него.Теглилата се захващат за  хомота/12/ , който е дървен. Той пък се състои от  подбърник/11/ , минаващ под шията на животното и надшийник /12/наречен тук хомот.Отгоре той е хванат и с жабка/14/ посредством кукальки. Жеглите/10/ пък са връзката между долната и горната част на хомота и са хванати посредством кукальки..Те могат да бъдат и метални/ в по- ново време/ за по- голяма якост и са четири на брой.Хомотът е вързан с утреш/13/, а стоялката , която се намира отдолу на теглилата и е хваната с кукальки/дървени дюбели/ , подпира подбърника , за да не се счупи при  навеждане главата на животното.Важна част в преднището на колата играят и вретената . Т е биват предно и задно .Вретеното е с дебелина 8 см. и височина 14 см.На вретената се прави боаджик/9/, широк 14 см и висок 10 см. Боаджикът с вретеното са свързани с кукальки /дървени дюбели/.Между боаджика и вретеното се прави отвор, да влезе опашката , която варира от 2 до 4 м. и с помощта на която се коригира дължината на самата кола.Вретеното и боаджика са подвижни и са захванати посредством неподвижен праг.Прагът е с размери 28 см. / 8 см.Именно той свързва преднището със заднището на колата., посредством кукалькя.Движението става възможно посредством утреша, играещ ролята на болт.

Задната част, или така нареченото в Батак заднище , се прави отделно от преднището .За разлика от преднището , което се върти , заднището не се върти.Тук липсва утреша , който позволява движението на предната част , а всичко е захванато с кукальки.За разлика  от преднището на заднището имаме две леси/лесици/ , които трябва да бъдат с абсолютно еднакви размери , „…за да върви колата право.”Лесите са с размери 180/6/8 см. На заднището също  има праг , който няма нищо общо с предния праг. Прави се така , че се гледа колелото да дойде на равно ниво с прага .Прагът  варира според колелото, което обезателно е 90 см.

Свързване повърхността между заднището и преднището на  каруцата в една равнина става посредством върлинки.Върлинките са хванати към капака на колата , който се намира отпред , посредством кукальки.Върху тях има клеми за допълнително захващане и придържане на дюшеме,което от своя страна може да бъде късо и дълго и е подвижно- в зависимост от нуждите .

Другата важна част на всяка кола са четирите колела, които в някои случаи две по две са различни по размер.Някои от майсторите правят предните колела с 10 до 12 см. по- малки в обиколка от задните , но някои като А.Кормушев твърдят , че това не е необходимо и изработват колата с колела с еднакъв диаметър-90 см..

Колелото се изработва от различен вид дървесина за отделните му части. Главината се работи задължително от орех и е с големина около 34 см. .Малката пора/2/ с големина 4,5 см и голямата/1/ -9 см. представляват един вид втулка , която се движи в чучурук/8/ от желязо , който облича вретеното. Мястото на триене на колелото в чучурука се нарича аруча/7/.Най – важното е колелото да се пасне .За да не излиза от движението напред - назад се правят спици/5/ – по една за всяко колело. То се смазва с катран .Перальките/3/на колелото  варират между 10 и 12 броя, в зависимост от диаметъра на колелото , но най – често са 10 бр.Правят се само от акация .Перальките държат дървените наплати , които са 6 на брой.Първите коли се произвеждали с колела без табани  , но в последствие , за да се забави износването, започва  направата им с табани/6/.Табанът е желязо до 34 см. , което се хваща посредством каруцарски болт към наплатите/4/. Колелото е направено така , че при износване на наплатите ,те могат да се сменят. Въпросът е, главината да е здрава.Първоначално главините се изработвали с помощта на длето , но по- късно и до сега майсторите колари използват за направата им услугите на майстори-стругари.

При запрягането на воловете майсторите прилагали и хитрини, за да бъде улеснен стопанина. От двете страни на теглилата  те прикрепяли остри железа, за да не се бутат воловете или кравите един към друг, вследствие на което не можели да теглят колата. За зимни условия пък били изработвани хомоти с 6 жигли , за да бъдат главите на животните максимално една до друга и това да им създават впечатление , че те са един до друг , в следствие на което не се „…събират един до друг в пътя”

За разлика от волската кола , която винаги е за чифт впрегатни животни , при конската , която тук е наречена талига и която започва да се произвежда по- късно в Батак, в периода 20-40 г. на ХХ в/Инф.Тенчев,П, Кормушев,А./,.  постепенно измества и замества волската ,има известни, но не съществени разлики/Сн.11/.

Първата и основната е тази, че тя може да бъде изработена както за двойка,  така и за един кон .Разликата при запрягането на коня  от това на вола е и основната и съществената , която ще разгледам по- долу .

Голяма част от конструкцията й е метална и тук вече имаме намеса и на майсторите ковачи , които се сдружават с коларите и вече можем да говорим за развитие на коларо- железарство в периода 20-те години на ХХ в. /Коев 1983:126/

Посочвайки разликите между конската и волска кола,  трябва на първо място да посочим разликата в предницата, идващо от различното запрягане на коня.Конят се запряга като влиза в окове , които са изработени от здрави букови или орехови дървета .Запрягането става с помощта на кожена амуниция/кошум/Тегли с помощта на кожена гюза , която е закачена  за кобилицата на оковете , а спира с помощта на хълбока на задните крака , докато воловете и теглят, и спират с хомота.При конската кола липсва хомот , но и тук заднището е неподвижно за сметка на преднището , което тук се върти посредством  предния праг , който е поставен върху така наречената пирустия , изработена от метал . Размерът на пирустията варира , но колкото по- голяма е ,по- голяма е и устойчивостта на каруцата.

Утреша свързващ предната със задна част тук вече е железен , а вместо кукальки се използват  метални болтове.Конската кола  има и приспособление, наречено от майсторите спънка .Представлява желязо, изработено на струг , което е на винт. При натягане на винта то придърпва дървена или метална върлинка , която стърже в задните колела на колата и намалява скоростта на движение.Колелата на колата се свързват посредством метална ос , която се набива пак в метални главини. Колелата първоначално са се изработвали от дърво по подобие на волската каруца, но в последствие   са заместени с автомобилни гуми. Прагът и тук е преден и заден  се свързва посредством желязо, наречено балантия. Всичките останали съставни части на колата са идентични на тези при волската. И тук заднището и преднището са свързани посредством опашка и дължината на колата се коригира именно чрез нея . И тук майсторите изработват леси, клеми , дюшеме/Инф.Кормушев,А.,/.

В Батак конските каруци по подобие на волските са изработени в по- голямата си част от иглолистен материал .

И до днес в Батак работят майстори колари , които  подобно на майсторите кацари, изработват коли само по поръчка.Занаятът, някога масово практикуван, сега отмира . 

Коларството е занаят , при който се наблюдава една устойчивост на търсенето на готовият продукт . Занаят , който търпи незначително развитие, произтичащо без съмнение вследствие смяната на теглителната сила от волска с конска . Въпреки това, през годините се вижда как самото търсене и предлагане се развива в една низходяща градация, явно продиктувана от замиране на отрасъла животновъдство  и механизиране на голяма част от основните  дейности в земеделието и горското стопанство, на променящите се нужди на потребителя . Производството на коли започва да бележи своя спад в Батак най - осезаемо след 40-50 г. на ХХ век.Това е занаят , който отмира право пропорционално на развитието на транспорта и автомобилната индустрия като цяло. 

 М.Йорданова