|
|
 |
| |
Землището на Батак е осеяно
с многобройни паметници на културата от най-стари
времена.
Най-старото праисторическо находище "КРЕМЕНЕТЕ"
е археологически обект открит от историка Йосиф
Шопов през 1958г. Пак в този район в пещерата
Кривов чарк работници добивайки ломен камък,
откриват неизвестни кости на грамадно животно.
Изследванията в Института по палеонтология при
БАН потвърждават откритието на изключителен
екземпляр - носорог.. Тази находка свидетелствала
за живот тук от терциера - онази геоложка епоха
през която са се появили широколистните дървета
и бозайниците , когато Родопите не са познавали
снега и зимата.
|
|
|
 |
| |
Старият римски път
, който е свързвал Пазарджик - Пещера - Батак
е минавал край КАСЪКСКОТО КАЛЕ или известно
още като БАТАШКО ГРАДИЩЕ. Намира се североизточно
от Батак, местност " Еледжик " / Дъбето /. По
същия стар път е била и крепостта на м." Биглата"
.На изток от Батак е Новомахленското кале. Друга
крепост в този район е Каменишкото кале / Каменица
/, намираща се в подножието на Баташкия снежник.Две
много интересни крепости има в района на м."
Беглика" : Тошбоазкото кале , южно от стената
на днешния яз. "Голям Беглик" и крепостта "
Манастира " при м. "Герджикова поляна". Според
едно предание Тошбоазкото кале било владяно
от една българска княгиня от Чепинско, но след
окончателното настаняване на турците в Родопите
, което станало едва след превземането на целия
Балкански полуостров, крепостта била разрушена.
На върха са запазени основите на манастир ,
както и следи от други сгради. От прекрасното
разположение на крепостта се разкрива красива
гледка към яз."Голям Беглик" и цялата околност.
|
|
|
 |
| |
На територията на общината
се намира и известния КЕМЕРОВ
МОСТ, който привлича вниманието на мнозина
със своята архитектура.Разположен на живописната
местност в горното течение на р. Въча , Кемеров
мост е един от изключителните паметници на културата
в Родопите, поради което е и обект за посещение
от много туристи и историци.
Историята на България ще нашепва за Батак -
най-големия жертвеник за извоюването на нашата
свобода от османския поробител. Батак възниква
като малко селище, споменато в писмени източници
от XVI в., сгушено дълбоко в пазвите на Родопите
от двете страни на Стара река. През XVII век
тук се преселват и някои от чепинските българи.
Далеч от окото на поробителя, през целия период
на османското владичество, батачани запазват
волният си дух на горди планинци. В сърцето
на Родопите свободолюбивите и трудолюбиви батачани
развиват дърводобива и скотовъдството и свързаните
с тях занаяти. В края на XVIII и началото на
XIX век Батак е вече преуспяващо селище. Строи
се църква(1813 г.), открива се училище(1835
г.), а по-заможните и любознателни батачани
се учат в Пазарджик, Пловдив и чужбина.
|
|
|
|
|
| |
Името на Батак завинаги
ще остане свързано с героичното Априлско въстание.През
зимата на 1876 г. започва трескава подготовка
за предстоящото въстание. Доставя се оръжие
и боеприпаси, изработват се и няколко черешови
топчета. На 21 април комитетът научава за преждевременното
избухване на бунта и веднага в църквата " Св.
Неделя " е обявявено въстанието.Общият брой
на въстаниците надхвърля 1 000 души. В първите
дни врагът е изненадан и смутен от смелостта
на батачани. На 30 април стават първите стълкновения.
С неописуем героизъм батачани отбиват всички
пристъпи на озверения башибозук.На м." Галагонката"
един подир друг падат четири знаменосци на врага.От
м. "Гробето" се стреля с черешови топчета. Но
когато Ахмед ага Барутанлията с 8 000 души башибозук
ги обграждат от всички страни, те са принудени
да отстъпят в селото, където продължават героичната
съпротива. Всяка къща, двор, училището и църквата
се превръщат в гнезда на борба на живот и смърт.Врагът
показва нечувано варварство и жестокост. В неравната
битка загиват около 5 000 души, а селото е превърнато
в пепелище. Заловените , без разлика на пол
и възраст, са избити по най-зверски начи.,"Онова,
което видяхме там - пише американския кореспондент
Макгахан- беше толкова ужасно, че човек не можеше
да спре погледа си повече от един миг…Навред
ужаси, ужаси и само ужаси…" Баташкото клане
най-силно отеква в европейските страни и дава
морално право на Русия да се намеси и скоро
да обяви Освободителната война.
Когато посетите Батак, историческата църква-костница"Св.Неделя"
, Историческия музей и другите паметни места,
не може да не потръпнете от вълнение и да не
преклоните глава пред хилядите скъпи жертви,
с цената на които е спечелена свободата на България.
|
|
|
|
|
|
|
|
Batak’s lands are sprinkled with many
monuments to the area’s culture throughout the ages.
The oldest of these treasures was discovered at
the archeological dig “Kremenete,” near the present
day reservoir “Golyam Beglik,” by the historian
Yosef Shopov, in 1958. Also in this area, in a cave
in the locality of “Krivov Chark,” workers excavating
building stones uncovered the remains of large animals.
Researchers at the institute of paleontology, a
branch of the Bulgarian Academy of Sciences, confirmed
the remains as the bones of a rhinoceros. This archeological
site contains fossils from the tertiary epoch, a
period in which broad-leaved trees and mammals began
to appear, and the Rhodopi region lacked snow and
cold winters.
An old Roman road runs through the
area, from Pazardjik, to Peshtera, to Batak, passing
through an area once known as “Kasukskoto Kale”
or “Batashko Gradishte,” located to the northeast
of present-day Batak. Along this road also stood
the castle “Biglata.” To the east of Batak stood
the “Novamahalska.” Castle, and in the vicinity
of the peak “Batashki Snezhnik,” stood “Kamenishko”
castle. In the “Beglika” area stood two interesting
castles, “Monastira,” in the “Gerdjikov” meadow,
and the “Toshboazko” castle, just south of the dam
wall of the present day reservoir “Golyam Beglik.”
According to one legend, the “Toshboazko”
castle belonged to a Bulgarian Princess from Chepino,
but after the Ottoman Empire began arriving in the
Balkan Peninsula, the Rhodpi Mountains were the
last region to be occupied, and subsequently the
castle was destroyed. In the area surrounding the
castle, the foundations of a monastery can still
be seen today. The area provides spectacular views
of reservoir “Golyam Beglik.”
Within the municipality is the famous
“Kemerov Most,”(Kemerov Bridge) which amazes many
tourists with its beautiful design. Situated in
a beautiful setting spanning the “Vuchna” river,
the “Kemerov Most” is a unique monument of culture
in the Rhodopis, and attracts many visitors and
historians.
History describes Batak as the member
of the Bulgarian community that paid the heaviest
price to deliver the nation to freedom and independence
from the Ottoman Empire. Batak began as a small
village, first recorded in writings from the 16th
century, nestled deeply in the bosom of the Rhodopi
Mountains along the banks of the Old River. Throughout
the 17th century, Batak was settled by people from
the neighboring villages, mainly from the “Chepin”
area. Far from the eyes of their Ottoman enslavers,
throughout the period of occupation, the people
of Batak kept alive a spirit of independence and
freedom. The freedom-loving and hard working people
mastered the trades of logging, raising cattle,
and woodworking. By the end of the 18th and beginning
of the 19th centuries, Batak was already a prosperous
community. A church was built (1813), and a primary
school (1835), and the more prosperous and more
inquisitive students from Batak traveled to Plovdiv,
Pazardjik, and abroad to study.
The name of Batak will always be associated
with the heroism of Bulgaria’s April Uprising. In
the winter of 1876, feverish preparations began
for the uprising. The men prepared their weapons,
and when bullets could not be found, they used the
pits of cherries. On April 21st, the commission
learned of the premature outbreak of the revolution
and immediately, in the “St. Nedelya” church, declared
the uprising in Batak. The approximate number of
fighters taking part in the uprising was 1,000.
In the first days of the uprising, the enemy was
surprised and frightened by the determination of
Batak’s fighters. The first clash took place on
April 30th. With indescribable heroism, the fighters
of Batak fought back the advances of the enemy army.
One after the other, 4 color-bearers of the Turkish
army were killed. In some places, they fired with
cherry pits. But when the army of Ahmed Aga Barutanliyata
arrived with 8000 soldiers, the people of Batak
were confronted on all sides and forced to fall
back to the village, where they continued their
battle. Every house, yard, church and school was
transformed into a scene of life and death struggle.
The enemy showed unheard of cruelty and ruthlessness.
In an unparalleled atrocity, about 5,000 were killed
and the village was burned to ashes. Making no distinction
for sex or age, the marauding army slaughtered their
victims in the worst ways. “The sight we saw there,”
writes the American journalist January MacGahan,
“was more than we could cope with, everywhere death
and horror.” Word of the massacre reached the western
press, and eventually provided the impetus for the
Russian – Turkish war.
When you visit Batak, the church “St.
Nedelya,” the museum, and all the other historical
places, you are unable to shield yourself from the
spirit of the past, the spirit of the thousands
of heroes that sacrificed themselves for the freedom
of Bulgaria.
|
|
|
|
