За научния дебат и фалшификацията на историята

Българската общественост откликна гневно на новината за съществуването на проекта „Мита Батак”. Веднага се разграничиха и държавните културни институции. В същото време се чуват и други гласове .Иронизира се протеста на батачани, пише се за „История- истерия за клане „ и „псевдодрама”Група интелектуалци настояват „конференцията за Батак „ да се проведе и предлагат своето съдействие като частни лица и учени. .Прави се опит общественото негодувание да се представи като посегателство срещу свободата на научния дебат.Ние сме убедени , че основните тези на Мартина Балева и Улф Брунбауер, изложени в статиите във в-к „Култура „ и в проекта „Мита Батак „ са несъстоятелни. Недоумяваме как сериозни академични учени считат , че те могат да станат основа на научен дебат.
Концепцията на Мартина Балева , е че Батак е напълно забравен след Освобождението.Полският художник Антони Пиотровски научава от дописките на Макгахан за жестокостите през 1876 г и решава да създаде картина за Батак.За Балева прочутият военен кореспондент , е ненадежден свидетел , тъй като е женен за руска аристократка. Според Балева картината на Пиотровски „Баташкото клане „ , разтърсва българската общественост .Като отклик на нея се появяват книги , картини , исторически трудове.Между тях са „Записки по българските въстания „ от Захари Стоянов и „Въстанието и клането в Батак„.Потресените местни жители пак тогава превръщат църквата в място за поклонение . Така на несигурна основа се ражда „Мита за Батак „ , който трови съзнанието на българите с омраза към всичко турско. Нека съпоставим всичко това с отдавна известни факти.
Църквата „Св.Неделя „ , е наистина паметно място .М.Балева претендира , че е открила как тя се превръща в историческа светиня. Тя пише :”Главен актьор в откриването на реликвите кости като меродавен обект на поклонение и идентификация сега е не някой друг , а полския художник Антони Пиотровски”.Той идва в Батак през 1889 г. и с помощта на неговите жители възстановява епизоди от потушаването на въстанието. „……Художникът не само е реактивирал спомена на батачани , фокусирайки го върху клането , а го е насочил в точно определена посока.Вместо да продължат да потискат болезнената травма от насилствената загуба на около 1600 свои съселяни , батачани възпоменавали от тук нататък жертвите на клането чрез показното излагане на мнимите им смъртни останки.В действителност нещата стоят съвсем друго яче.На 4.03.1880 г. пловдивският вестник „Народний глас „ пише , че батачани са решили да превърнат църквата „Св.Недела” в паметник , а в съседство да издигнат нов храм.Как е изглеждала църквата скоро след това пише Константин Иречек , който идва в Батак през 1883 г.: „Влизаме вътре . От полутъмните помещение ни посреща чуден мирис.Вътрешността е оставена в това положение , в което се намира след прибирането на човешките трупове.Пред олтара на ниски полици лежат редове от черепи.При някои от тях има восъчни свещи , при други цветя. Няколко са завити в кърпи. Роднините предполагали , че са намерили в тях останките на своите мили и ги снабдили с особена завивка.Някои са цели , други са пробити с куршум, но по голямата част имат от зад белег от тежък удар със сабя или ятаган.Повечето са черепи на жени и деца, които са били изклани от ликуващите мюсюлмани като овце-хващали ги за косите и с бърз удар отзад им отсичали главите .Живописа по стените и тавана едва се познава:Бил е унищожен от огъня.Около прозорците се забелязват дупки от куршумите на пушките.По пода и прозорците е пълно с кости”.Предоставяме на М.Балева и нейни защитници правото да дебатират върху достоверността на свидетелството на чешкия историк.За нас е безспорно , че оцелелите след кланетата са имали ясно съзнание за историческата значимост на въстанието и са почитали своите близки.От тук идва подтика църквата да бъде превърната в паметно място , а не от чужди източници , били те текст или образ.Все пак Балева дължи обяснение за израза си за „мнимите останки” , такива думи не могат да се хвърлят с лека ръка.
Необяснимо е защо тя пише , че при посещението на Пиотровски батачани не са имали спомен за въстанието.По това време те са отбелязвали неговия празник- 4 май, традиция запазена и до днес.
М.Балева особено настоява на становището си , че Батак е напълно забравен след 1876 г. Той бил преоткрит едва след идването на Пиотровски .
Нека се обърне към творчеството на патриарха на българската литература- Иван Вазов.Той пише стихотворение за Батак още през 1876 г. Този интерес не угасва и след Освобождението.Вазов смята да посети Батак и да напише поема за събитията през 1876 г.Не изпълнява намерението си , но през 1881 г. написва стихотворението си „Възпоменание от Батак” – разказ на едно дете.Поводът е съвсем конкретен .Вазов разказва на проф.Иван Шишманов :”Това беше едно момченце , сираче от Батак , което прибрах в къщата си . То слугуваше и ходеше на училище.Казваше се Иванчо , детския му стил съм запазил в разказа.” Тази творба на поета бързо става много популярна .Батак се споменава и на други места в поезията на Вазов от онова време.Нека си спомним за „ Беласица стара и новий Батак „;”Опълченците на Шипка „,”И полюсите чуха този страшен вик –Батак”,”Родопите „,”Епитафията за лорд Биконсфилд”.Въпреки всичко това Балева настоява , че по онова време Батак изчезва от българската историческа памет .
Името на Батак се среща и в политическата публицистика от онова време. На 26 юни 1881 г. вестник „Народний глас „ помества отворено писмо до депутатите на свиканото от княз Александър Батенберг, Велико народно събрание след установяване на режима на пълномощията.В него се отбелязва :”Вие сте Българи , не сте немци , вий сте наши , не сте негови. Във вашите жили Вие носите от онази свята кръв , която се проля за нашето Освобождение , Вие сте създанието на Батак , Перущица Шипка и Плевен”.
През 80-те години е създадена и друга класическа творба на нашата литература-„Записки по българските въстания 1876 г”. от Захари Стоянов.Техните последни страници са посветени на Батак./според Балева напълно забравен/.Запазени са документи , които показват , че още през 1882 г. -1884 г. Захари Стоянов изучава историята на въстанието в Батак и има намерение да пише за него.”Записки по българските въстания „ са завършени години след това , тъй като техния автор е въвлечен в политическите борби след 1885 г. Тези факти не съществуват за Балева и Брунбауер. За тях „великият епос за съпротивата на българите „Записки по българските въстания „ от З.Стоянов се оказва пряк отговор на иконографията на Пиотровски и е по- скоро пропагандно произведение , отколкото исторически извор.Припомняме , че и картината „Баташкото клане „ , е създадена през 1882 г. , а З.Стоянов почива през 1889 г. М.Балева , е стигнала до заключението ,че”в основата на Стояновия преразказ за Батак „ стои Ангел Горанов -Бойчо , автор на книгата „Въстанието и клането в Батак”.Тя вижда бял свят през същата 1892 г. тоест три години след смъртта на Захари Стоянов .М.Балева , е открила и „че никъде З.Стоянов не пише за невинни изклани и изнасилени баташки жени ”Всеки , който прочете последните страници на „Записки..” ще разбере ,че авторката от Берлин не си е направила труда да прочете внимателно творбата , която обявява за фалшификация.
Балева не се съмнява, че и книгата „Въстанието и клането в Батак „ от Ангел Горанов-Бойчо , е дело на псевдо -очевидец . Ето думите и :”Нека припомним , че зад името Бойчо се крие не някой друг , а 19 г. по онова време А.Горанов , син на П. Горанов - факт , който обяснява не само необходимостта от псевдоним , а и несъстоятелността на очевидството”Подбудите на автора идвали от стремежа му да легитимира правото на баща си П.Горанов да заема високи постове.А.Горанов е роден през 1858 г. и през 1876 г. , е ученик в Пловдив,тогава е и секретар на въстаническия комитет.Той наистина е очевидец на събитията , а до известна степен -участник в тях.След Освобождението А.Горанов заема постове в администрацията и съдебната система ,занимава се с политическа дейност и журналистика . Автор е на един от първите български романи „Жертви на предразсъдъка „ както и на учебници . Той е един от водачите на русофилския бунт в Бургас през 1886 г. и емигрира в Турция.Участва в четата на Набоков , която влиза в България с намерение да вдигне Въстание против режима на Ст.Стамболов.През 1892 г. е все още емигрант и е на 34 години.
А.Горанов е принуден да се крие зад псевдонима Бойчо , за да може книгата му да излезе.Как е могъл той да търси и получи благосклонността на тогавашните властници? Тези факти за изложени в предговора на проф. Янко Янев към изданието от 1991 г. М.Балева посочва това издание в библиографията си , но не обръща внимание на неудобните и факти. Тя приписва на псевдо-очевидеца Бойчо „ и пиесата „Баташкото клане „ излязла през 1891 г. Така отхвърля достоверността на още едно свидетелство за Въстанието и клането .Всъщност автор на пиесата е Ангел Шопов. Той е син на загиналия през въстанието даскал Антон и Фота Антонова /Манчова/, свидетелствала пред европейските комисии за зверствата в Батак. А.Шопов , е свидетел на жестокостите .След Освобождението работи като книжар и книгоиздател.
Юлиян Попов пише в статията си „Мъчителното разграждане на Османската империя”, че баташкото клане е недостатъчно документирано.Ще припомним , че на български език са преведени два доклада на американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър , който извършва анкета в началото на август.Преди него анкета прави английският дипломат Уолтър Беринг.В своя доклад той е много рязък към българските революционери :”не бива да остане не заклеймено от обществото скандалното поведение на тези агитатори , които за да служат на егоистичните стремежи на държавата , чиято единствена цел , е териториално разширение не са трепнали да подтикнат бедни , невежи селяни на бунт”, но в същия доклад можем да прочетем и друго.”На Ахмед Ага /Барутанлията / и хората му се пада славата за извършването на може би най- гнусното престъпление опетнило историята на нашия век”.Английският общественик и парламентарист Робърт Джаспър Мор посещава Батак през есента на 1876 г. В книгата си „Под Балкана „ той описва погрома през пролетта , помества разкази на спасили се батачани. Анкета извършва и френския дипломат Албин Розе.В дипломатическите доклади също има многобройни свидетелства за нашия град от онова време.Проблемът е другаде , български автори като З.Стоянов и А.Горанов са обявени от Брунбауер и М.Балева за псевдо-очевидци и фалшификатори.Книгите им нямали стойност на исторически извори.”Западноевропейските емисари и журналисти „били обременени от антитурски стереотипи. Авторите от Берлин се мъчат да обезценят свидетелствата за турските кланета в Батак.
М.Балева и Улф Брунбауер става въпрос не за научно изследване , а за грубо и некомпетентно изопачаване на историческата истина. При това са засегнати достойнството и чувствата на батачани. Всички , които застават зад Балева и Брунбауер поемат и част от тяхната морална отговорност!

Димитър Църпев-уредник в ИМ-Батак

БИБЛИОГРАФИЯ:

Марковска , М.Летопис за живота и творчеството на Иван Вазов , С.1981;
Вазов ,Ив.Спомени на съвременниците,С.1966;
”Народний глас „г.3, бр.201;
Стоянов З,Записки по българските въстания , С.1983 ,с.762-763;
Речник на българската литература,Т.ІІІ,С.1982,с.386;
в.”Народний глас „-4.03.1880г.;
Иречек , К.Пътувания по България ,С.1974,с.516;
Трайков ,В. и други ,Юджийн Скайлър и българите,С.1987 ;
Рапортът на Уолтър Беринг за българското Въстание от 1876 г.;
Известия на държавните архиви ,Т.55,С.1988 ,с.183-215;
Митев Йоно. Исторически преглед ,кн.5 ;С.1989 с.83-98 Френската анкета за жестокостите в България ;
Бойчо . Въстанието и клането в Батак,С.1991;
Ташев , Т. Животът на летописеца ,част ІІ, Пловдив 1985 ,с.153-181;
www.dnevnik.bg
www.dnevnik.bg 26. 04.2007]
Робърт Джаспър Мор .Под Балкана ,С.1992 ,с.91-120;
Балева, М. Кой /по/каза истината за Батак ?,В-к „Култура „,бр.17 от 3.05.2006 г.; Кайчев, Н.Как Батак влезе в българския национален разказ. .В-к „Култура „бр.24 от 23.06.2006 ;
Балева , М..Хиатусът Батак .В-к „Култура”, бр.29 от 7.09.2006.